По пътя - все напред, без спиране вървя.
Към истината - далечна
синева.
Сребристо бляскаво сияние във океан
от плуващи лъжи.
Вървя по пътя - все напред без спиране -
с пребито тяло, но с глава изправена.
От раните не капе кръв.
Изсмукаха червените й капки лъжи
и безлюбовие,
и подлост.
Във чиста кръв разтвори се покварата,
изсъхна по кожата ми изранена.
Превърна се във мантия сребриста
и тялото обви. Така усукано
посреща удари от бичове,
размахвани със злобна завист
от вас, които се наричахте
"приятели".
Свещенодействащи злодеи!
Безумци!
Светлината - с тъмнина задушили.
С жестокост - добротата.
И камъни издялкали от сивата
скала с втвърдена грубост и
лъжа - захвърлили по истината свята.
Без спиране - вървя по пътя.
Издигате стоманена стена пред мен.
Забулена е светлината.
Но тялото не спира, изсмукало
зловеща подлост,
и лъжи,
и безлюбовие.
Гори сърцето, разчупило обковката от лед,
запазила го като щит
във битката със Вас, нарекли
себе си "приятели"!
Стената пали се - минавам,
прекрачила стопената стомана
с пребито тяло, но с глава
изправена - към истината
приближавам. Докосвам със изтръпнали ръце
сребристо бляскаво сияние.
И сливам се със истината свята - чиста синева.